В монтанското село Гаврил Геново всички добре познават личността на човека, на когото е кръстено населеното място. Това е едно от местата в северозападната част на страната, намиращо се на територията на община Георги Дамяново. Генов не само взима активно участие по време на боевете в Септемврийското въстание. Той е и един от ръководителите на въстаническа рота, проявила забележителни храброст и доблест. На територията на селото има няколко културни забележителности, но най-вече изпъква православният храм Свети Георги. През 1873-та година селото носи името Соточино, а строителят на църквата се казва Алекси Ангелаков. Той е с чин майор от редиците на българската армия. Като еднокорабна може да се определи църквата, за чието изграждане се използва предимно камък. Храмът може да се похвали и с наличието на камбанария, която е построена непосредствено в дворната площ на сградата. А читалището заема второ по важност място след храма, построено през 1899-та година.
То носи името Цеко Тодоров и пази на съхранение изключително богата книжна литература в размер на 13 000 книги. През годините в читалището на Гаврил Геново са провеждани редица събития от културно естество. В това число влизат и задължителните вечеринки, така характерни за епохата на социализма. 70-те и 80-те година на вече миналото двадесето столетие са изключително плодотворни за културното развитие на селото. В читалището има киносалон, който по това време е вероятно един от малкото в страната със специална киноапаратура. Там има още и апаратура от типа радиова, като вносител на тази ценна техника е Германската демократична република. Обикновено тя се изписва навсякъде като ГДР. Но за съжаление краят на салона за филми е колкото неочакван, толкова и трагичен. Към края на осемдесетте години той бива унищожен от пожар и така прожекциите, излъчвани със специалната техника, са окончателно преустановени. Балова шума е пак забележителност за местните жители, макар и разположена не във вътрешността на селото. Тя е близо до него, а се изгражда пак в силните социалистически години за страната. Това е нещо като монумент и почитане на всички партизани, отдали живота си в борбата срещу фашистката диктатура в страната.
Близо до Гаврил Геново има и малък язовир, който към момента по-скоро се използва като рибарник. Останалото твърде малко на брой местно население е главната причина за нетолкова актуалния вече местен събор. Провеждането му е предвидено за първата седмица след шести май. Тогава почитаме Свети Георги победоносец, а празникът е известен като Гергьовден. През 1903-та година на територията на селото съществува действаща работилница. Но още по-важна за развитието на селското стопанство е станцията за машини и трактори. Тя наброява стотици комбайни и трактори, а до 2008-ма година там функционира и оранжерия. Отец Паисий се нарича домът за деца, лишени от родителски грижи. То представлява учебно заведение за деца в училищна възраст, като в него има два корпуса за живеене. През 2006-та година обаче домът е официално закрит, а преди това разполага с кухня и няколко спортни площадки. Повечето известни личности, родени в селото, са от сферата на политиката и партизанското движение.
